Стоя замислен в моята стая,
втренчен в любимата ни снимка.
Сълза се стича по лицето ми,
опитвам да не се сещам за миналото,
да те забравя...
Но не мога, ти си в ума,
в мислите, в сънищата ми дори.
Промени ли се нещо,
след като ти признах вината си,
след като те помолих за прошка,
след като ти рaзкрих душата си.
Поглеждам те за миг, ...