Jan 24, 2008, 3:04 PM

Снимка стара 

  Poetry » Love
718 0 5

Стоя замислен в моята стая,

втренчен в любимата ни снимка.

Сълза се стича по лицето ми,

опитвам да не се сещам за миналото,

да те забравя...

Но не мога, ти си в ума,

в мислите, в сънищата ми дори.

Промени ли се нещо,

след като ти признах вината си,

след като те помолих за прошка,

след като ти рaзкрих душата си.

Поглеждам те за миг,

а сърцето ми лудо забива,

крещи със глас болезнен,

 върви и я целуни,

но ако ме отблъснеш,

какво ще правя аз?

Дали пак ще стоя втренчен в снимката ни стара

или от болка ще умира бавно моето сърце,

копнеещо за твоите ръце...

© Бокс Бг All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Опитвам се да разкрия чуствата в мен и се надявам,че успявам поне малко.По някакъв начин го споделям и ми олеква,въпреки че не мога да имам любимия човек
  • Тъжно е!
    И хубаво!
    Браво!
  • натъжи и мен...обич ти желая,
    и слънце в душата! с обич, Бокс.
  • мерси за пожеланието
  • Трогна ме стихът ти. Много откровен и с много болка ... Бягай да я гушнеш веднага ! Забрави за гордостта си и страховете и иди при нея ! Много любов за теб !
Random works
: ??:??