Снимка стара
Стоя замислен в моята стая,
втренчен в любимата ни снимка.
Сълза се стича по лицето ми,
опитвам да не се сещам за миналото,
да те забравя...
Но не мога, ти си в ума,
в мислите, в сънищата ми дори.
Промени ли се нещо,
след като ти признах вината си,
след като те помолих за прошка,
след като ти рaзкрих душата си.
Поглеждам те за миг,
а сърцето ми лудо забива,
крещи със глас болезнен,
върви и я целуни,
но ако ме отблъснеш,
какво ще правя аз?
Дали пак ще стоя втренчен в снимката ни стара
или от болка ще умира бавно моето сърце,
копнеещо за твоите ръце...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бокс Бг Всички права запазени
