Стоя замислен в моята стая,
втренчен в любимата ни снимка.
Сълза се стича по лицето ми,
опитвам да не се сещам за миналото,
да те забравя...
Но не мога, ти си в ума,
в мислите, в сънищата ми дори.
Промени ли се нещо,
след като ти признах вината си,
след като те помолих за прошка,
след като ти рaзкрих душата си.
Поглеждам те за миг,
а сърцето ми лудо забива,
крещи със глас болезнен,
върви и я целуни,
но ако ме отблъснеш,
какво ще правя аз?
Дали пак ще стоя втренчен в снимката ни стара
или от болка ще умира бавно моето сърце,
копнеещо за твоите ръце...
© Бокс Бг Всички права запазени