28 oct 2020, 11:11

Снимките

370 0 0

 

Ще ги изтупам от прахта, макар неясни,

се мяркат и познати личица.

Едното петънце на снимката е бледо –

навярно блик от неуверена ръка.

И точно там съм – с блузка на райета,

преди да пътешествам из света,

с очите си да видя – суша и морета

и острови със юнги на брега.

На ъгълчето вляво фотосът неясен

ме стряска с архаичния си вид.

Отново ли съм аз? Голямата усмивка

е доказателство във запечатания миг.

Било е сигурно. И някога. Какво се случи?

И кой повреди точния компас?

Трепти стрелката, звуците ѝ глухи –

от пет посоки раздробяват този час.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...