28 окт. 2020 г., 11:11

Снимките

376 0 0

 

Ще ги изтупам от прахта, макар неясни,

се мяркат и познати личица.

Едното петънце на снимката е бледо –

навярно блик от неуверена ръка.

И точно там съм – с блузка на райета,

преди да пътешествам из света,

с очите си да видя – суша и морета

и острови със юнги на брега.

На ъгълчето вляво фотосът неясен

ме стряска с архаичния си вид.

Отново ли съм аз? Голямата усмивка

е доказателство във запечатания миг.

Било е сигурно. И някога. Какво се случи?

И кой повреди точния компас?

Трепти стрелката, звуците ѝ глухи –

от пет посоки раздробяват този час.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...