12 nov 2014, 23:37

Сношение

1.3K 0 1

Срахът, настръхнал във косите,
потрепваше надолу по ръцете,
въртяха се във кръг очите,
а във галоп препускаше сърцето.

Грохотът на идващата буря
биеше в главата и ушите
и като взривено буре
щяха да се разхвърчат душите.

Настъпи миг успокоение,
вятърът притихна в клоните,
последното ми изпълнение
прибра прането от балконите.

И аз приготвих се за болка,
в която щях да се родя,
буреносна обиколка
в лапите дъждовни на смъртта.

Там в светкавиците и във грохота,
щях да се пречистя аз,
търсещ най-наивно прохода
към твоята любовна страст.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бойко Беров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "и като взривено буре
    щяха да се разхвърчат душите"

    Задъхах се като го четях! А щом напрежението е осезаемо за читателя, значи отлично си си свършил работата!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...