12 nov 2014, 23:37

Сношение

1.3K 0 1

Срахът, настръхнал във косите,
потрепваше надолу по ръцете,
въртяха се във кръг очите,
а във галоп препускаше сърцето.

Грохотът на идващата буря
биеше в главата и ушите
и като взривено буре
щяха да се разхвърчат душите.

Настъпи миг успокоение,
вятърът притихна в клоните,
последното ми изпълнение
прибра прането от балконите.

И аз приготвих се за болка,
в която щях да се родя,
буреносна обиколка
в лапите дъждовни на смъртта.

Там в светкавиците и във грохота,
щях да се пречистя аз,
търсещ най-наивно прохода
към твоята любовна страст.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бойко Беров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "и като взривено буре
    щяха да се разхвърчат душите"

    Задъхах се като го четях! А щом напрежението е осезаемо за читателя, значи отлично си си свършил работата!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...