12 nov 2014, 23:37

Сношение

1.3K 0 1

Срахът, настръхнал във косите,
потрепваше надолу по ръцете,
въртяха се във кръг очите,
а във галоп препускаше сърцето.

Грохотът на идващата буря
биеше в главата и ушите
и като взривено буре
щяха да се разхвърчат душите.

Настъпи миг успокоение,
вятърът притихна в клоните,
последното ми изпълнение
прибра прането от балконите.

И аз приготвих се за болка,
в която щях да се родя,
буреносна обиколка
в лапите дъждовни на смъртта.

Там в светкавиците и във грохота,
щях да се пречистя аз,
търсещ най-наивно прохода
към твоята любовна страст.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бойко Беров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "и като взривено буре
    щяха да се разхвърчат душите"

    Задъхах се като го четях! А щом напрежението е осезаемо за читателя, значи отлично си си свършил работата!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...