12.11.2014 г., 23:37

Сношение

1.3K 0 1

Срахът, настръхнал във косите,
потрепваше надолу по ръцете,
въртяха се във кръг очите,
а във галоп препускаше сърцето.

Грохотът на идващата буря
биеше в главата и ушите
и като взривено буре
щяха да се разхвърчат душите.

Настъпи миг успокоение,
вятърът притихна в клоните,
последното ми изпълнение
прибра прането от балконите.

И аз приготвих се за болка,
в която щях да се родя,
буреносна обиколка
в лапите дъждовни на смъртта.

Там в светкавиците и във грохота,
щях да се пречистя аз,
търсещ най-наивно прохода
към твоята любовна страст.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бойко Беров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "и като взривено буре
    щяха да се разхвърчат душите"

    Задъхах се като го четях! А щом напрежението е осезаемо за читателя, значи отлично си си свършил работата!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...