Срахът, настръхнал във косите,
потрепваше надолу по ръцете,
въртяха се във кръг очите,
а във галоп препускаше сърцето.
Грохотът на идващата буря
биеше в главата и ушите
и като взривено буре
щяха да се разхвърчат душите.
Настъпи миг успокоение,
вятърът притихна в клоните,
последното ми изпълнение
прибра прането от балконите.
И аз приготвих се за болка,
в която щях да се родя,
буреносна обиколка
в лапите дъждовни на смъртта.
Там в светкавиците и във грохота,
щях да се пречистя аз,
търсещ най-наивно прохода
към твоята любовна страст.
© Бойко Беров Все права защищены
щяха да се разхвърчат душите"
Задъхах се като го четях! А щом напрежението е осезаемо за читателя, значи отлично си си свършил работата!