19 feb 2012, 15:50

Собственост

  Poesía
971 0 9

СОБСТВЕНОСТ

 

             “Това, което притежаваш, също те притежава”

                                                                                     Гай ПЕТРОНИЙ

             “Това, което ми е дадено, не ми принадлежи –

               принадлежа му аз със страшна сила”

                                                                                     Христо ФОТЕВ

 

Навярно все пак има нещо в мене,

което ми е подарено свише.

Дори да има някакво съмнение –

аз пиша стихове.

Не всеки пише...

 

Но онова, което в мен е скрито,

което в мене пърха като птиче,

не е медал, забоден на гърдите ми,

не е награда и не е отличие.

 

То крачи с мен и в мен от дълго време,

в горещо лято и в студена зима.

Какво е дарба? Просто нежно бреме,

защото аз съм неин – тя ме има.

 

Така е, неин съм! Със страшна сила...

А тя е и жестока, и себична.

Клупът е клуп, дори да е от свила,

и болка – болката, макар различна.

 

Понякога сред нощите ме буди,

понякога е като жива рана.

Животът с нея е красив, но труден –

като опасна болест за избрани.

 

Не се оплаквам! Нищо, че живея,

оголил срещу вятъра душата.

Защото всъщност кой бих бил без нея? –

самотен стар безличник от тълпата.

 

И нищо, че жестоката награда

не ми принадлежи, а аз на нея.

Човекът и без капка дарба страда,

а аз, макар през сълзи, още пея.

 

Затуй това, което имам свише,

което и боли, и пари скрито

– оная дарба стихове да пиша –

днес нося като орден на гърдите.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За пореден път ни очароваш с прекрасно произведение Валентин!Моите поздравления!
  • Това е призвание!
    Приеми моето признание!
  • Силно въздействащи стихове,сякаш извор бълбука в душата ти ,това наистина е свише!Поздрав сърдечен!
  • „Не всеки пише“...като горните редове
  • Продължавай да живееш, "оголил срещу вятъра душата" и понесъл своето "нежно бреме", Поете! И пиши! Всички ние имаме нужда от такава висококласна Поезия!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...