19.02.2012 г., 15:50

Собственост

967 0 9

СОБСТВЕНОСТ

 

             “Това, което притежаваш, също те притежава”

                                                                                     Гай ПЕТРОНИЙ

             “Това, което ми е дадено, не ми принадлежи –

               принадлежа му аз със страшна сила”

                                                                                     Христо ФОТЕВ

 

Навярно все пак има нещо в мене,

което ми е подарено свише.

Дори да има някакво съмнение –

аз пиша стихове.

Не всеки пише...

 

Но онова, което в мен е скрито,

което в мене пърха като птиче,

не е медал, забоден на гърдите ми,

не е награда и не е отличие.

 

То крачи с мен и в мен от дълго време,

в горещо лято и в студена зима.

Какво е дарба? Просто нежно бреме,

защото аз съм неин – тя ме има.

 

Така е, неин съм! Със страшна сила...

А тя е и жестока, и себична.

Клупът е клуп, дори да е от свила,

и болка – болката, макар различна.

 

Понякога сред нощите ме буди,

понякога е като жива рана.

Животът с нея е красив, но труден –

като опасна болест за избрани.

 

Не се оплаквам! Нищо, че живея,

оголил срещу вятъра душата.

Защото всъщност кой бих бил без нея? –

самотен стар безличник от тълпата.

 

И нищо, че жестоката награда

не ми принадлежи, а аз на нея.

Човекът и без капка дарба страда,

а аз, макар през сълзи, още пея.

 

Затуй това, което имам свише,

което и боли, и пари скрито

– оная дарба стихове да пиша –

днес нося като орден на гърдите.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За пореден път ни очароваш с прекрасно произведение Валентин!Моите поздравления!
  • Това е призвание!
    Приеми моето признание!
  • Силно въздействащи стихове,сякаш извор бълбука в душата ти ,това наистина е свише!Поздрав сърдечен!
  • „Не всеки пише“...като горните редове
  • Продължавай да живееш, "оголил срещу вятъра душата" и понесъл своето "нежно бреме", Поете! И пиши! Всички ние имаме нужда от такава висококласна Поезия!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...