Собственост
СОБСТВЕНОСТ
“Това, което притежаваш, също те притежава”
Гай ПЕТРОНИЙ
“Това, което ми е дадено, не ми принадлежи –
принадлежа му аз със страшна сила”
Христо ФОТЕВ
Навярно все пак има нещо в мене,
което ми е подарено свише.
Дори да има някакво съмнение –
аз пиша стихове.
Не всеки пише...
Но онова, което в мен е скрито,
което в мене пърха като птиче,
не е медал, забоден на гърдите ми,
не е награда и не е отличие.
То крачи с мен и в мен от дълго време,
в горещо лято и в студена зима.
Какво е дарба? Просто нежно бреме,
защото аз съм неин – тя ме има.
Така е, неин съм! Със страшна сила...
А тя е и жестока, и себична.
Клупът е клуп, дори да е от свила,
и болка – болката, макар различна.
Понякога сред нощите ме буди,
понякога е като жива рана.
Животът с нея е красив, но труден –
като опасна болест за избрани.
Не се оплаквам! Нищо, че живея,
оголил срещу вятъра душата.
Защото всъщност кой бих бил без нея? –
самотен стар безличник от тълпата.
И нищо, че жестоката награда
не ми принадлежи, а аз на нея.
Човекът и без капка дарба страда,
а аз, макар през сълзи, още пея.
Затуй това, което имам свише,
което и боли, и пари скрито
– оная дарба стихове да пиша –
днес нося като орден на гърдите.
© Валентин Чернев All rights reserved.
