3 sept 2021, 1:55

Софийски щрих

756 0 2

По "Графика"

Борис Христов

 

Край мене, сякаш в изненада,

със стъпките на балерина,

една жена премина- млада,

с ефирна крачка ме подмина.

 

А слънцето така напича,

омаяно и от парфюма,

че с радост в пазва ѝ наднича.

А аз без глас съм и без дума.

 

Обърнах поглед и след нея:

мъжете гледаха я страстно.

Една изящна градска фея

край тях минаваше и властно.

 

Със тяло гъвкаво на мрянка-

мираж ли беше или дрямка?

Натам изчезна, като сянка,

една красива...софиянка!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...