Софийски щрих
По "Графика"
Борис Христов
Край мене, сякаш в изненада,
със стъпките на балерина,
една жена премина- млада,
с ефирна крачка ме подмина.
А слънцето така напича,
омаяно и от парфюма,
че с радост в пазва ѝ наднича.
А аз без глас съм и без дума.
Обърнах поглед и след нея:
мъжете гледаха я страстно.
Една изящна градска фея
край тях минаваше и властно.
Със тяло гъвкаво на мрянка-
мираж ли беше или дрямка?
Натам изчезна, като сянка,
една красива...софиянка!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
