Красива си – и жизнена, и млада,
с короната си, слънчева блестиш,
ти, тази свобода, си я изстрадала,
а мъдростта ти, мрака наш изтри!
Ти ме опиваш - с аромат на лято,
със полъх тих, вечерен - на липи,
витрини прелъстяващи, по “Графа”,
трамваят вън, събуждащ те в зори!
Обичам да се къпя в звездопада,
Луната, щом над Витоша кръжи,
да виждам как в Дъгата изсветляват,
куп сгради, булеварди и... съдби! ...