София
Красива си – и жизнена, и млада,
с короната си, слънчева блестиш,
ти, тази свобода, си я изстрадала,
а мъдростта ти, мрака наш изтри!
Ти ме опиваш - с аромат на лято,
със полъх тих, вечерен - на липи,
витрини прелъстяващи, по “Графа”,
трамваят вън, събуждащ те в зори!
Обичам да се къпя в звездопада,
Луната, щом над Витоша кръжи,
да виждам как в Дъгата изсветляват,
куп сгради, булеварди и... съдби!
Жените тук, те карат да мечтаеш,
мечтите се превръщат във лица,
тела, които срещал си във... Рая,
очи, що спират... мъжките сърца!
Ти, дивна си - във Пролети и Зими,
в одежди в бяло, под зелен покров,
ти, мила, ми помагаш - да намирам,
стрък Вяра, миг Надежда и Любов!
И насред уличка, закътана във края,
и насред грохота на милионен град,
разбрах, оставам, а пък ти, да знаеш,
в теб, София, се влюбих... на инат!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
