София

Poesía

967 0 6

От балкона ми се чуваха трамваите,
приковани към металните си прежди,
а кънтенето надничаше във стаите,
преоблечени в нощните одежди.

От балкона ми се виждаха улиците
изоставени самотни под фенерите
и опънати в безкрая сиви жиците
очертаваха безкрая на панелите.

Те,заспали,хората сънуваха
без да виждат своя град събуден.
По паважа локвите танцуваха,
отразили сянка на прокуден

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Румена (Румена Румена)

Много е хубаво и напълно завършено стихотворение. Видях София през един прозорец на бившата "Жданов", дъждовно и пусто наоколо и в мен.

2007-07-28T19:27:58+03:00
Весан (Ангел Веселинов)

Поздрави за този стих! Има настроение, внушение, свое собствено звучене, макар и повлияно от лека символистична отсянка. Абе... твое е, хубаво е и поезията затова е поезия, за да вижда нещата по своему... другото се нарича журналистически репортажи и е вид занаят, а не творчество! Успехи!

2007-03-13T21:10:18+02:00
Вестин (Димитър Ганчев)

Поздрав! И на мен ми хареса. В някои моменти, София може да бъде и това. Всеки вижда по нещо. Ти си видяла нещо и страхотно си го предала.
"Сянка на прокуден"!
Поздрав!

2007-01-29T23:38:31+02:00
Логична (Диана Борисова)

Браво!
Страхотно написано!
София е многолика!Това е едно от лицата и!
Поздрав!

2006-10-05T20:38:36+03:00
irindaa (Ирина)

аз така усещам София. знам, че не съм голям поет, но все пак вярвам, че всеки има право да възприема по свой начин нещата.

2006-10-05T17:22:28+03:00

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0