София

Поэзия

971 0 6

От балкона ми се чуваха трамваите,
приковани към металните си прежди,
а кънтенето надничаше във стаите,
преоблечени в нощните одежди.

От балкона ми се виждаха улиците
изоставени самотни под фенерите
и опънати в безкрая сиви жиците
очертаваха безкрая на панелите.

Те,заспали,хората сънуваха
без да виждат своя град събуден.
По паважа локвите танцуваха,
отразили сянка на прокуден

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Румена (Румена Румена)

Много е хубаво и напълно завършено стихотворение. Видях София през един прозорец на бившата "Жданов", дъждовно и пусто наоколо и в мен.

2007-07-28T19:27:58+03:00
Весан (Ангел Веселинов)

Поздрави за този стих! Има настроение, внушение, свое собствено звучене, макар и повлияно от лека символистична отсянка. Абе... твое е, хубаво е и поезията затова е поезия, за да вижда нещата по своему... другото се нарича журналистически репортажи и е вид занаят, а не творчество! Успехи!

2007-03-13T21:10:18+02:00
Вестин (Димитър Ганчев)

Поздрав! И на мен ми хареса. В някои моменти, София може да бъде и това. Всеки вижда по нещо. Ти си видяла нещо и страхотно си го предала.
"Сянка на прокуден"!
Поздрав!

2007-01-29T23:38:31+02:00
Логична (Диана Борисова)

Браво!
Страхотно написано!
София е многолика!Това е едно от лицата и!
Поздрав!

2006-10-05T20:38:36+03:00
irindaa (Ирина)

аз така усещам София. знам, че не съм голям поет, но все пак вярвам, че всеки има право да възприема по свой начин нещата.

2006-10-05T17:22:28+03:00