София

Поезия

964 0 6

От балкона ми се чуваха трамваите,
приковани към металните си прежди,
а кънтенето надничаше във стаите,
преоблечени в нощните одежди.

От балкона ми се виждаха улиците
изоставени самотни под фенерите
и опънати в безкрая сиви жиците
очертаваха безкрая на панелите.

Те,заспали,хората сънуваха
без да виждат своя град събуден.
По паважа локвите танцуваха,
отразили сянка на прокуден

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Румена (Румена Румена)

Много е хубаво и напълно завършено стихотворение. Видях София през един прозорец на бившата "Жданов", дъждовно и пусто наоколо и в мен.

2007-07-28T19:27:58+03:00
Весан (Ангел Веселинов)

Поздрави за този стих! Има настроение, внушение, свое собствено звучене, макар и повлияно от лека символистична отсянка. Абе... твое е, хубаво е и поезията затова е поезия, за да вижда нещата по своему... другото се нарича журналистически репортажи и е вид занаят, а не творчество! Успехи!

2007-03-13T21:10:18+02:00
Вестин (Димитър Ганчев)

Поздрав! И на мен ми хареса. В някои моменти, София може да бъде и това. Всеки вижда по нещо. Ти си видяла нещо и страхотно си го предала.
"Сянка на прокуден"!
Поздрав!

2007-01-29T23:38:31+02:00
Логична (Диана Борисова)

Браво!
Страхотно написано!
София е многолика!Това е едно от лицата и!
Поздрав!

2006-10-05T20:38:36+03:00
irindaa (Ирина)

аз така усещам София. знам, че не съм голям поет, но все пак вярвам, че всеки има право да възприема по свой начин нещата.

2006-10-05T17:22:28+03:00