9 feb 2007, 17:34

София... пожълтяла от Гняв

  Poesía
1.1K 0 4
И излязоха гневните, жълтите.
Шофьорите...
По цял ден въртящи "геврека".
Псуващи живота, всички и всичко.
Всеки миг, всеки час.
Излязоха за всички, за всеки от нас.

Събраха се пред парламента.
Със свойте коли стари... немити...
Като душите - изхабени и сиви.
И ревна Глас Народен - Глас Божи:
"Дайте властта - мама ви, мръсна"

Излязоха боклуците от парламента.
Онези - продажните, измекярите, курвите.
И лицата им мазни - прибелели от страх.
Гърбовете превити - натежали от грях.

Мишки... скрити зад кордони и зад решетки.
Прехвърлящи едни върху други свойте сметки.
Молби... увещания... заплахи... уплахи...

Ще си отидат шофьорите - човеците гневни.
Поне да целунат децата си гладни.

Мишките сиренето пак ще гризат.


/Но Иде Ден... Иде.
Ще Им pитнем гъзът. /

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Предишния ден бяхме в Парламента, с ученици... Уроците са пред очите им...
  • Гневът е справедлив и темата е социално ангажирана, но нещо формата не ми харесва. Мисля, че трабва да поработиш още, за да звучи по-добре.
  • Присъединявам се категорично към твоята идея и справедливия им гняв!
    Те са най-солидарни в протестите си! Радвам се, че писа на тази наболяла тема, Ники!


  • Категорично реален и смел!
    Поздрав и

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...