Feb 9, 2007, 5:34 PM

София... пожълтяла от Гняв

  Poetry
1.1K 0 4
И излязоха гневните, жълтите.
Шофьорите...
По цял ден въртящи "геврека".
Псуващи живота, всички и всичко.
Всеки миг, всеки час.
Излязоха за всички, за всеки от нас.

Събраха се пред парламента.
Със свойте коли стари... немити...
Като душите - изхабени и сиви.
И ревна Глас Народен - Глас Божи:
"Дайте властта - мама ви, мръсна"

Излязоха боклуците от парламента.
Онези - продажните, измекярите, курвите.
И лицата им мазни - прибелели от страх.
Гърбовете превити - натежали от грях.

Мишки... скрити зад кордони и зад решетки.
Прехвърлящи едни върху други свойте сметки.
Молби... увещания... заплахи... уплахи...

Ще си отидат шофьорите - човеците гневни.
Поне да целунат децата си гладни.

Мишките сиренето пак ще гризат.


/Но Иде Ден... Иде.
Ще Им pитнем гъзът. /

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай All rights reserved.

Comments

Comments

  • Предишния ден бяхме в Парламента, с ученици... Уроците са пред очите им...
  • Гневът е справедлив и темата е социално ангажирана, но нещо формата не ми харесва. Мисля, че трабва да поработиш още, за да звучи по-добре.
  • Присъединявам се категорично към твоята идея и справедливия им гняв!
    Те са най-солидарни в протестите си! Радвам се, че писа на тази наболяла тема, Ники!


  • Категорично реален и смел!
    Поздрав и

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...