15 jul 2008, 14:31

Сокол ме докоснал...

1.4K 0 64

 

 

 

                    Забравени някъде думите,
                    дните ми бели 
                    предали...
                    счупена стомна 
                    със обич...
                    в тихата нощ
                    звезди ми попяли...

                    в нежните мисли, нощните,
                    пак бродят кошути...
                    примамили
                    в очи месечина...
                    нощ пред ден 
                    на колене...
                    ветрове ме погалили...

                    самодивска бяла пътека...
                    неначенато изворче
                    потулено...
                    на самовиляк
                    бялата риза
                    забравена...
                    слънчице ме целунало...

                    недопята песен за обич...
                    в менче
                    китчица росна...
                    недопито вино
                    любовно...
                    с крило
                    сокол ме докоснал...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "примамили в очи месечина..."
    сокол сърцето ти във полета е взел
    мимоходом частица от нас с теб пое...
    поклон и аплодисменти
  • И слънчице те докоснало, и сокол те целунал, за това със звездите така вълшебно пееш!!! Прелест си, Магинка, прелест!!! Прегръщам си те!
  • Маги...магьоснице ...без думи!!! Поклон!!!
    Прегръщам те топло!!!
  • Каквото и да кажа ще е малко, прекрасно се почувствах, след като прочетох стиха!
  • с обич...за вас.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...