Забравени някъде думите,
дните ми бели
предали...
счупена стомна
със обич...
в тихата нощ
звезди ми попяли...
в нежните мисли, нощните,
пак бродят кошути...
примамили
в очи месечина...
нощ пред ден
на колене...
ветрове ме погалили...
самодивска бяла пътека...
неначенато изворче
потулено...
на самовиляк
бялата риза
забравена...
слънчице ме целунало...
недопята песен за обич...
в менче
китчица росна...
недопито вино
любовно...
с крило
сокол ме докоснал...
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
сокол сърцето ти във полета е взел
мимоходом частица от нас с теб пое...
поклон и аплодисменти