15.07.2008 г., 14:31

Сокол ме докоснал...

1.4K 0 64

 

 

 

                    Забравени някъде думите,
                    дните ми бели 
                    предали...
                    счупена стомна 
                    със обич...
                    в тихата нощ
                    звезди ми попяли...

                    в нежните мисли, нощните,
                    пак бродят кошути...
                    примамили
                    в очи месечина...
                    нощ пред ден 
                    на колене...
                    ветрове ме погалили...

                    самодивска бяла пътека...
                    неначенато изворче
                    потулено...
                    на самовиляк
                    бялата риза
                    забравена...
                    слънчице ме целунало...

                    недопята песен за обич...
                    в менче
                    китчица росна...
                    недопито вино
                    любовно...
                    с крило
                    сокол ме докоснал...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "примамили в очи месечина..."
    сокол сърцето ти във полета е взел
    мимоходом частица от нас с теб пое...
    поклон и аплодисменти
  • И слънчице те докоснало, и сокол те целунал, за това със звездите така вълшебно пееш!!! Прелест си, Магинка, прелест!!! Прегръщам си те!
  • Маги...магьоснице ...без думи!!! Поклон!!!
    Прегръщам те топло!!!
  • Каквото и да кажа ще е малко, прекрасно се почувствах, след като прочетох стиха!
  • с обич...за вас.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...