13 jun 2014, 9:50

Солената жар на морето

  Poesía » Otra
528 0 1

Последна нощ. Последен ден.

Вълните тихо плачат.

И гларуси - познат рефрен

от памтивека - грачат.

 

Последен час. Последен миг.

Последен нежен трепет.

Дълбокото ме мами с вик.

А плиткото - със шепот.

 

Но тръгвам си. Над  моя бряг

блести звезда тревожна.

И зная - да се върна пак

едва ли е възможно!

 

Последен поглед - там назад,

където тихо в здрача,

вълните все за мен скърбят

и все за мене плачат...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Тепешанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...