13 jun 2014, 9:50

Солената жар на морето

  Poesía » Otra
530 0 1

Последна нощ. Последен ден.

Вълните тихо плачат.

И гларуси - познат рефрен

от памтивека - грачат.

 

Последен час. Последен миг.

Последен нежен трепет.

Дълбокото ме мами с вик.

А плиткото - със шепот.

 

Но тръгвам си. Над  моя бряг

блести звезда тревожна.

И зная - да се върна пак

едва ли е възможно!

 

Последен поглед - там назад,

където тихо в здрача,

вълните все за мен скърбят

и все за мене плачат...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Тепешанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...