VladislavPlaninski (Чавдар Тепешанов)
11 131

13 июн. 2014 г., 09:50

Солената жар на морето

Поэзия » Другая

531 0 1

Последна нощ. Последен ден.

Вълните тихо плачат.

И гларуси - познат рефрен

от памтивека - грачат.

Последен час. Последен миг.

Последен нежен трепет.

Дълбокото ме мами с вик.

А плиткото - със шепот.

Но тръгвам си. Над моя бряг

блести звезда тревожна.

И зная - да се върна пак

едва ли е възможно!

Последен поглед - там назад,

където тихо в здрача,

вълните все за мен скърбят

и все за мене плачат...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬