Солената жар на морето
Последна нощ. Последен ден.
Вълните тихо плачат.
И гларуси - познат рефрен
от памтивека - грачат.
Последен час. Последен миг.
Последен нежен трепет.
Дълбокото ме мами с вик.
А плиткото - със шепот.
Но тръгвам си. Над моя бряг
блести звезда тревожна.
И зная - да се върна пак
едва ли е възможно!
Последен поглед - там назад,
където тихо в здрача,
вълните все за мен скърбят
и все за мене плачат...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Чавдар Тепешанов Все права защищены
