Солената жар на морето

13.06.2014 г., 9:50 ч.

Поезия » Друга

332 0 1

Последна нощ. Последен ден.

Вълните тихо плачат.

И гларуси - познат рефрен

от памтивека - грачат.

Последен час. Последен миг.

Последен нежен трепет.

Дълбокото ме мами с вик.

А плиткото - със шепот.

Но тръгвам си. Над моя бряг

блести звезда тревожна.

И зная - да се върна пак

едва ли е възможно!

Последен поглед - там назад,

където тихо в здрача,

вълните все за мен скърбят

и все за мене плачат...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.