Последна нощ. Последен ден.
Вълните тихо плачат.
И гларуси - познат рефрен
от памтивека - грачат.
Последен час. Последен миг.
Последен нежен трепет.
Дълбокото ме мами с вик.
А плиткото - със шепот.
Но тръгвам си. Над моя бряг
блести звезда тревожна.
И зная - да се върна пак
едва ли е възможно!
Последен поглед - там назад,
където тихо в здрача,
вълните все за мен скърбят
и все за мене плачат...
© Чавдар Тепешанов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
