Една бяла сянка среднощ ще премине
под твоя отворен прозорец.
Вървя след светулките в лунни градини
и с вятъра сам си говоря.
В самотна разходка с отломки от спомен
към теб неизменно се връщам.
Измислици скитат в съня на бездомник
за нощ, за любов и за къща.
С танцуващи сенки от звездни кортежи
преследвам мъгли и химери.
Една безметежна вселена от нежност
във своята есен намерих. ...