Сомнамбулен рефрен
Една бяла сянка среднощ ще премине
под твоя отворен прозорец.
Вървя след светулките в лунни градини
и с вятъра сам си говоря.
В самотна разходка с отломки от спомен
към теб неизменно се връщам.
Измислици скитат в съня на бездомник
за нощ, за любов и за къща.
С танцуващи сенки от звездни кортежи
преследвам мъгли и химери.
Една безметежна вселена от нежност
във своята есен намерих.
Аз свалям за тебе среднощ метеори.
Пребродих простора отново.
Но гонят се облаци в тази история
за покриви, котки и сови.
Повтарям се дълго в безкраен спектакъл.
Посоките шеметно литват.
Там някъде някой навярно ме чака
и трепетно шепне молитви.
Прегърнал тъгата на спомени нежни
към теб неизменно се връщам.
Измислям история с много безбрежност
за нощ, за любов и за къща.
© Ради Стефанов Р All rights reserved.
