Nov 1, 2019, 9:37 PM

Сомнамбулен рефрен 

  Poetry » Other
817 7 8

 

 

Една бяла сянка среднощ ще премине

под твоя отворен прозорец.

Вървя след светулките в лунни градини

и с вятъра сам си говоря.

 

В самотна разходка с отломки от спомен

към теб неизменно се връщам.

Измислици скитат в съня на бездомник

за нощ, за любов и за къща.

 

С танцуващи сенки от звездни кортежи

преследвам мъгли и химери.

Една безметежна вселена от нежност

във своята есен намерих.

 

Аз свалям за тебе среднощ метеори.

Пребродих простора отново.

Но гонят се облаци в тази история

за покриви, котки и сови.

 

Повтарям се дълго в безкраен спектакъл.

Посоките шеметно литват.

Там някъде някой навярно ме чака

и трепетно шепне молитви.

 

Прегърнал тъгата на спомени нежни

към теб неизменно се връщам.

Измислям история с много безбрежност

за нощ, за любов и за къща.

© Ради Стефанов Р All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??