andromen (Иван)
41 29
5 feb 2015, 17:37

Сонет № 05 

  Poesía
523 0 2
Сабазий ли е слизал със дъжда?
Ръката му събудила е спомен –
под сенките на мъртвите листа,
изригват соковете на живота.

Виж пъпките показали лице,
в оскъдните лъчи на светлината,
са само обещания за песен,
изпълнена от хора на гората.

А старото гнездо на пролетта
навярно щъркела ще го засели
и с пух от емигрантските пера
отново брачно ложе ще постели.

Избухне ли, страстта ни дава знак,
за новото прераждане от мрака.
Облизан от добрият снегояд,
студът разтваря своите обятия.

И в календарът ни от плът и слово
покълваме отново и отново…

© Иван Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??