Сонет № 16
СОНЕТ № 16
Когато есента вплете коси със ветровете
и слънцето закуси с своите лъчи,
Елмазните звезди превърнат се в комети
и ехото внезапно си отиде, замълчи.
Големите когато горко се разплачат,
а малките откажат да играят,
когато кучетата не полаят здрача,
а котките не мяукат и си траят.
Тогава, може би, светът ще каже"Сбогом"
и птиците една любов ще отнесат.
Водата ще прегръща огън.
Ще се разтърсят тъмни небеса.
Тогава ли ще осъзная, че не мога
душата си без тебе да спася?!
Когато есента вплете коси със ветровете
и слънцето закуси с своите лъчи,
Елмазните звезди превърнат се в комети
и ехото внезапно си отиде, замълчи.
Големите когато горко се разплачат,
а малките откажат да играят,
когато кучетата не полаят здрача,
а котките не мяукат и си траят.
Тогава, може би, светът ще каже"Сбогом"
и птиците една любов ще отнесат.
Водата ще прегръща огън.
Ще се разтърсят тъмни небеса.
Тогава ли ще осъзная, че не мога
душата си без тебе да спася?!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Венцислав Todos los derechos reservados
