fric65 (Венцислав) fric65 (Венцислав)
1 98
Jul 17, 2007, 9:46 AM

Сонет № 16

  Poetry
769 0 3
СОНЕТ № 16

Когато есента вплете коси със ветровете
и слънцето закуси с своите лъчи,
Елмазните звезди превърнат се в комети
и ехото внезапно си отиде, замълчи.
Големите когато горко се разплачат,
а малките откажат да играят,
когато кучетата не полаят здрача,
а котките не мяукат и си траят.
Тогава, може би, светът ще каже"Сбогом"
и птиците една любов ще отнесат.
Водата ще прегръща огън.
Ще се разтърсят тъмни небеса.
Тогава ли ще осъзная, че не мога
душата си без тебе да спася?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0