Сонет № 16
СОНЕТ № 16
Когато есента вплете коси със ветровете
и слънцето закуси с своите лъчи,
Елмазните звезди превърнат се в комети
и ехото внезапно си отиде, замълчи.
Големите когато горко се разплачат,
а малките откажат да играят,
когато кучетата не полаят здрача,
а котките не мяукат и си траят.
Тогава, може би, светът ще каже"Сбогом"
и птиците една любов ще отнесат.
Водата ще прегръща огън.
Ще се разтърсят тъмни небеса.
Тогава ли ще осъзная, че не мога
душата си без тебе да спася?!
Когато есента вплете коси със ветровете
и слънцето закуси с своите лъчи,
Елмазните звезди превърнат се в комети
и ехото внезапно си отиде, замълчи.
Големите когато горко се разплачат,
а малките откажат да играят,
когато кучетата не полаят здрача,
а котките не мяукат и си траят.
Тогава, може би, светът ще каже"Сбогом"
и птиците една любов ще отнесат.
Водата ще прегръща огън.
Ще се разтърсят тъмни небеса.
Тогава ли ще осъзная, че не мога
душата си без тебе да спася?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислав Всички права запазени
