17.07.2007 г., 9:46

Сонет № 16

763 0 3
СОНЕТ № 16

Когато есента вплете коси със ветровете
и слънцето закуси с своите лъчи,
Елмазните звезди превърнат се в комети
и ехото внезапно си отиде, замълчи.
Големите когато горко се разплачат,
а малките откажат да играят,
когато кучетата не полаят здрача,
а котките не мяукат и си траят.
Тогава, може би, светът ще каже"Сбогом"
и птиците една любов ще отнесат.
Водата ще прегръща огън.
Ще се разтърсят тъмни небеса.
Тогава ли ще осъзная, че не мога
душата си без тебе да спася?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...