fric65 (Венцислав)
98 35

7 ago 2008, 7:29

Poesía » Filosófica

754 0 3

СОНЕТ № 18

Когато словото насилствено замлъкне

и жестовете се качат на трона,

в душата ти по обед ще замръкне

и слънцето едва ли ще догониш.

Щурците ще престанат да ти пеят.

Вълните морски няма да се сърдят.

Представяш ли си вятъра в развод със кея,

или дъждът безшумно да се лее?!

Свидетел ням ще се почувстваш

на сивата, самотната стихия,

която само в твойта пустош

ще търси някой да затрие.

Дали мълчанието е за лустро

на словото, с което сме на "Вие"?!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.