fric65 (Венцислав)
98 35
7 авг. 2008 г., 07:29

Сонет № 18 

  Поэзия » Философская
5.0 / 3
846 0 3
СОНЕТ № 18
Когато словото насилствено замлъкне
и жестовете се качат на трона,
в душата ти по обед ще замръкне
и слънцето едва ли ще догониш.
Щурците ще престанат да ти пеят.
Вълните морски няма да се сърдят.
Представяш ли си вятъра в развод със кея,
или дъждът безшумно да се лее?!
Свидетел ням ще се почувстваш
на сивата, самотната стихия,
която само в твойта пустош ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Все права защищены

Предложения
  • alistef (Албена Стефанова) "Имам си мъничка тайна"
    "Имам си мъничка тайна"
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Созерцание природы
    Узреть в листочках всю планету, И край ночной, мчащий к рассвету. Узреть ночь в день, и день в ночи,...
  • Громов (Петър Громов) Блеск
    Блеск До нашей первой встречи я долго видел яркий блеск. В мечтах занудно вечных являлся он прелестн...
  • MrKoko (Константин Макавеев) Падение и Спасение
    В строках я переплету жизнь Пацан пошёл, путь в темноте В нем поселилась харизма спотыкаюсь в время ...

Ещё произведения »