ARABEL (Владимир Филипов)
18 13
27 nov 2006, 0:56

Сонет 

  Poesía
1212 0 11

Щастлива си и винаги такава
във сънищата мои остани!
Душата ми е тлееща жарава,
а огънят - отминалите дни.
Не ме кори, че още те обичам!
Дори и прокълнат  от своя блян...
аз винаги във тебе ще се вричам,
и винаги ще бъда неразбран.
Но виж как Слънцето надменно гледа
Луната във прекрасен майски ден!
И тя понякога, в нощта, е бледа
и неразбрана в неговият плен...

Дори и бледа, тя прекрасно знае,
че с неговата светлина сияе!

© Владимир Филипов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??