Nov 27, 2006, 12:56 AM

Сонет

  Poetry
1.5K 0 11

Щастлива си и винаги такава
във сънищата мои остани!
Душата ми е тлееща жарава,
а огънят - отминалите дни.
Не ме кори, че още те обичам!
Дори и прокълнат  от своя блян...
аз винаги във тебе ще се вричам,
и винаги ще бъда неразбран.
Но виж как Слънцето надменно гледа
Луната във прекрасен майски ден!
И тя понякога, в нощта, е бледа
и неразбрана в неговият плен...

Дори и бледа, тя прекрасно знае,
че с неговата светлина сияе!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Филипов All rights reserved.

Comments

Comments

  • "аз винаги във тебе ще се вричам,
    и винаги ще бъда неразбран"-разтърси ме дълбоко-познах собствени емоции в тези редове!!Чудесни стихове!!
  • "аз винаги във тебе ще се вричам,
    и винаги ще бъда неразбран."-Как хубаво си го казал!
    Поздравления!

  • Обичам сонетите, тънка работа са!
    Поздрави.
  • Браво,Влади!
    Поздравления!
  • Красив и романтичен стих!
    Поздравления

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....