28 mar 2008, 21:55

Сонет № 5

  Poesía
642 0 2

СОНЕТ № 5

 

Стиховете пламват с другите архиви.

Часовникът не бие с моето сърце.

Ти беше само моя Дива.

Отлитна като духнато перце.

Аз пак ще имам муза своя.

Ще пиша нови стихове.

Свещичка ще запаля в аналоя

за твойте нереални страхове.

Ще искаш прошка и ще се разкаеш.

Не знам ще я получиш ли?! Дали?!

Ще те очаквам в тъжната си стая,

когато почне  да вали.

 

Никой, никога със сигурност не знае,

                         къде, кога и кой ще приюти.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислав Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пина каза, каквото имаше за казване! Поздрави!
  • Никой, никога със сигурност не знае,

    къде, кога и кой ще приюти.



    Финалът е точен
    като швейцарски часовник!!!*

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...