fric65 (Венцислав)
1 98

28 mar 2008, 21:55

Сонет № 5

Poesía

645 0 2

СОНЕТ № 5

Стиховете пламват с другите архиви.

Часовникът не бие с моето сърце.

Ти беше само моя Дива.

Отлитна като духнато перце.

Аз пак ще имам муза своя.

Ще пиша нови стихове.

Свещичка ще запаля в аналоя

за твойте нереални страхове.

Ще искаш прошка и ще се разкаеш.

Не знам ще я получиш ли?! Дали?!

Ще те очаквам в тъжната си стая,

когато почне да вали.

Никой, никога със сигурност не знае,

къде, кога и кой ще приюти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ananke (Радослав Смилков)

Пина каза, каквото имаше за казване! Поздрави!

2008-03-28T23:46:05+02:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

Никой, никога със сигурност не знае,

къде, кога и кой ще приюти.

Финалът е точен
като швейцарски часовник!!!*

2008-03-28T23:35:57+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0