28 мар. 2008 г., 21:55

Сонет № 5

638 0 2

СОНЕТ № 5

 

Стиховете пламват с другите архиви.

Часовникът не бие с моето сърце.

Ти беше само моя Дива.

Отлитна като духнато перце.

Аз пак ще имам муза своя.

Ще пиша нови стихове.

Свещичка ще запаля в аналоя

за твойте нереални страхове.

Ще искаш прошка и ще се разкаеш.

Не знам ще я получиш ли?! Дали?!

Ще те очаквам в тъжната си стая,

когато почне  да вали.

 

Никой, никога със сигурност не знае,

                         къде, кога и кой ще приюти.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пина каза, каквото имаше за казване! Поздрави!
  • Никой, никога със сигурност не знае,

    къде, кога и кой ще приюти.



    Финалът е точен
    като швейцарски часовник!!!*

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...