СОНЕТ № 5
Стиховете пламват с другите архиви.
Часовникът не бие с моето сърце.
Ти беше само моя Дива.
Отлитна като духнато перце.
Аз пак ще имам муза своя.
Ще пиша нови стихове.
Свещичка ще запаля в аналоя
за твойте нереални страхове.
Ще искаш прошка и ще се разкаеш.
Не знам ще я получиш ли?! Дали?!
Ще те очаквам в тъжната си стая,
когато почне да вали.
Никой, никога със сигурност не знае,
къде, кога и кой ще приюти.
© Венцислав All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
