СОНЕТ № 5
Стиховете пламват с другите архиви.
Часовникът не бие с моето сърце.
Ти беше само моя Дива.
Отлитна като духнато перце.
Аз пак ще имам муза своя.
Ще пиша нови стихове.
Свещичка ще запаля в аналоя
за твойте нереални страхове.
Ще искаш прошка и ще се разкаеш.
Не знам ще я получиш ли?! Дали?!
Ще те очаквам в тъжната си стая,
когато почне да вали.
Никой, никога със сигурност не знае,
къде, кога и кой ще приюти.
© Венцислав All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
