21 dic 2010, 21:37

Сонет на спомена

  Poesía » Otra
1.1K 0 37

Сонет на спомена

 

Дом, чиито прозорци не спят
и чиито кирпичи не стинат.
През сумтящата паст на комина
пак пробива си жегата път.

Късна сватба ли вдига нощта –
бяла, прясно варосана стая.
Всички преспи дорде начертае,
тебеширът от сняг изтъня.

Зная - тази картина е сън
и солен акварел са сълзите.
Сгърбен - споменът лута се вън,

моят дом от години го няма,
даже птица оттук не прелита
и е пусто, и глухо, и нямо...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Виденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да е щастлива и благодатна и за теб, Петя!
    Блогодаря ти!
  • ЧН 2011!
  • Дени, Гале, Нел, Весе, Диди - много ви благодаря!)))
    Нека 2011 да е щастлива за вас!!!
  • Тъжно и много хубаво!
  • дом, във който се връщаш след път,
    уморено кирпичите шушнат...
    глухо стиснал е коренът плът

    и преди самотата да пръснат
    твойте мисли навярно ще спрат
    за да могат след туй да възкръснат...

    Много хубав сонет.. Наведе ме на размисли в рими...

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...