21.12.2010 г., 21:37

Сонет на спомена

1.1K 0 37

Сонет на спомена

 

Дом, чиито прозорци не спят
и чиито кирпичи не стинат.
През сумтящата паст на комина
пак пробива си жегата път.

Късна сватба ли вдига нощта –
бяла, прясно варосана стая.
Всички преспи дорде начертае,
тебеширът от сняг изтъня.

Зная - тази картина е сън
и солен акварел са сълзите.
Сгърбен - споменът лута се вън,

моят дом от години го няма,
даже птица оттук не прелита
и е пусто, и глухо, и нямо...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Виденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да е щастлива и благодатна и за теб, Петя!
    Блогодаря ти!
  • ЧН 2011!
  • Дени, Гале, Нел, Весе, Диди - много ви благодаря!)))
    Нека 2011 да е щастлива за вас!!!
  • Тъжно и много хубаво!
  • дом, във който се връщаш след път,
    уморено кирпичите шушнат...
    глухо стиснал е коренът плът

    и преди самотата да пръснат
    твойте мисли навярно ще спрат
    за да могат след туй да възкръснат...

    Много хубав сонет.. Наведе ме на размисли в рими...

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...