Сонет на спомена
Дом, чиито прозорци не спят
и чиито кирпичи не стинат.
През сумтящата паст на комина
пак пробива си жегата път.
Късна сватба ли вдига нощта –
бяла, прясно варосана стая.
Всички преспи дорде начертае,
тебеширът от сняг изтъня.
Зная - тази картина е сън
и солен акварел са сълзите.
Сгърбен - споменът лута се вън, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up