Dec 21, 2010, 9:37 PM

Сонет на спомена

  Poetry » Other
1.1K 0 37

Сонет на спомена

 

Дом, чиито прозорци не спят
и чиито кирпичи не стинат.
През сумтящата паст на комина
пак пробива си жегата път.

Късна сватба ли вдига нощта –
бяла, прясно варосана стая.
Всички преспи дорде начертае,
тебеширът от сняг изтъня.

Зная - тази картина е сън
и солен акварел са сълзите.
Сгърбен - споменът лута се вън,

моят дом от години го няма,
даже птица оттук не прелита
и е пусто, и глухо, и нямо...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Виденов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да е щастлива и благодатна и за теб, Петя!
    Блогодаря ти!
  • ЧН 2011!
  • Дени, Гале, Нел, Весе, Диди - много ви благодаря!)))
    Нека 2011 да е щастлива за вас!!!
  • Тъжно и много хубаво!
  • дом, във който се връщаш след път,
    уморено кирпичите шушнат...
    глухо стиснал е коренът плът

    и преди самотата да пръснат
    твойте мисли навярно ще спрат
    за да могат след туй да възкръснат...

    Много хубав сонет.. Наведе ме на размисли в рими...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...