21 дек. 2010 г., 21:37

Сонет на спомена

Поэзия » Другая

1.1K 0 37

Сонет на спомена

Дом, чиито прозорци не спят
и чиито кирпичи не стинат.
През сумтящата паст на комина
пак пробива си жегата път.

Късна сватба ли вдига нощта –
бяла, прясно варосана стая.
Всички преспи дорде начертае,
тебеширът от сняг изтъня.

Зная - тази картина е сън
и солен акварел са сълзите.
Сгърбен - споменът лута се вън,

моят дом от години го няма,
даже птица оттук не прелита
и е пусто, и глухо, и нямо...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vladun (Владимир Виденов)

Да е щастлива и благодатна и за теб, Петя!
Блогодаря ти!

2011-01-15T17:21:23+02:00
bojilova1 (Петя Божилова)

ЧН 2011!

2011-01-01T18:49:45+02:00
vladun (Владимир Виденов)

Дени, Гале, Нел, Весе, Диди - много ви благодаря!)))
Нека 2011 да е щастлива за вас!!!

2010-12-29T09:27:46+02:00
didislava (Дидислава)

Тъжно и много хубаво!

2010-12-28T10:23:28+02:00
nellnokia (Нели Господинова)

дом, във който се връщаш след път,
уморено кирпичите шушнат...
глухо стиснал е коренът плът

и преди самотата да пръснат
твойте мисли навярно ще спрат
за да могат след туй да възкръснат...

Много хубав сонет.. Наведе ме на размисли в рими...

2010-12-26T13:29:40+02:00