19 jul 2018, 23:05

Сонет, написан на ръба

2.1K 7 17

Когато на ръба до мен стоиш,

съм спец по управление на риска…
в такива дни не дишаш, и не спиш,

и изгревът е някак много близко.

 

Нощта отворила е черна паст!

Безумство е и стъпка да направя.

Назад ме дърпа старата ни страст,

напред – илюзия да те забравя…

 

Затуй оставам, с тебе, на ръба –

да съмне, пак ще е невероятно!

Не вярвам в друга някаква съдба.

 

Върни нещата, Обич, на обратно?

Дали държиш ме здраво за ръка,

или политам, ... и е безвъзвратно?!

 

29-30 юни 2017 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Чардакова Todos los derechos reservados

Всяка прилика с други любови е случайна.

Стихотворението е написано на 29-30 юни 2017 г., но за първи път е публикувано на 05.09.2017 г. в творческия ми Фейсбук "Dvekitki Karlovo"  в 20.41 часа, и е посветено на моята родина и на българите, които все още намираме смисъл да останем в България.

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Raven, за двойния коментар, понякога се връщам на това стихотворение и аз ...
  • Нощта отворила е черна паст!

    Безумство е и стъпка да направя.

    Назад ме дърпа старата ни страст,

    напред – илюзия да те забравя…
    КРАСИВО!
  • Благодаря, Доче, чакам да съмне!
  • "Затуй оставам, с тебе, на ръба –

    да съмне, пак ще е невероятно!"

    Поздравления!
  • Благодаря, DPP , обичам си го този сонет, ние оставаме, защото имаме мисия, да направим нещата така, както е най-добре за родината. Не е лесно. Ако всички я напуснем, тя ще изчезне. Поздрави!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....