Когато на ръба до мен стоиш,
съм спец по управление на риска…
в такива дни не дишаш, и не спиш,
и изгревът е някак много близко.
Нощта отворила е черна паст!
Безумство е и стъпка да направя.
Назад ме дърпа старата ни страст,
напред – илюзия да те забравя…
Затуй оставам, с тебе, на ръба –
да съмне, пак ще е невероятно!
Не вярвам в друга някаква съдба.
Върни нещата, Обич, на обратно? ...