Сонет, написан на ръба

Когато на ръба до мен стоиш,

съм спец по управление на риска…
в такива дни не дишаш, и не спиш,

и изгревът е някак много близко.

Нощта отворила е черна паст!

Безумство е и стъпка да направя.

Назад ме дърпа старата ни страст,

напред – илюзия да те забравя…

Затуй оставам, с тебе, на ръба –

да съмне, пак ще е невероятно!

Не вярвам в друга някаква съдба.

Върни нещата, Обич, на обратно?

Дали държиш ме здраво за ръка,

или политам, ... и е безвъзвратно?!

29-30 юни 2017 г.