19.07.2018 г., 23:05

Сонет, написан на ръба

2.1K 7 17

Когато на ръба до мен стоиш,

съм спец по управление на риска…
в такива дни не дишаш, и не спиш,

и изгревът е някак много близко.

 

Нощта отворила е черна паст!

Безумство е и стъпка да направя.

Назад ме дърпа старата ни страст,

напред – илюзия да те забравя…

 

Затуй оставам, с тебе, на ръба –

да съмне, пак ще е невероятно!

Не вярвам в друга някаква съдба.

 

Върни нещата, Обич, на обратно?

Дали държиш ме здраво за ръка,

или политам, ... и е безвъзвратно?!

 

29-30 юни 2017 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Чардакова Всички права запазени

Всяка прилика с други любови е случайна.

Стихотворението е написано на 29-30 юни 2017 г., но за първи път е публикувано на 05.09.2017 г. в творческия ми Фейсбук "Dvekitki Karlovo"  в 20.41 часа, и е посветено на моята родина и на българите, които все още намираме смисъл да останем в България.

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Raven, за двойния коментар, понякога се връщам на това стихотворение и аз ...
  • Нощта отворила е черна паст!

    Безумство е и стъпка да направя.

    Назад ме дърпа старата ни страст,

    напред – илюзия да те забравя…
    КРАСИВО!
  • Благодаря, Доче, чакам да съмне!
  • "Затуй оставам, с тебе, на ръба –

    да съмне, пак ще е невероятно!"

    Поздравления!
  • Благодаря, DPP , обичам си го този сонет, ние оставаме, защото имаме мисия, да направим нещата така, както е най-добре за родината. Не е лесно. Ако всички я напуснем, тя ще изчезне. Поздрави!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...