19.07.2018 г., 23:05

Сонет, написан на ръба

2.1K 7 17

Когато на ръба до мен стоиш,

съм спец по управление на риска…
в такива дни не дишаш, и не спиш,

и изгревът е някак много близко.

 

Нощта отворила е черна паст!

Безумство е и стъпка да направя.

Назад ме дърпа старата ни страст,

напред – илюзия да те забравя…

 

Затуй оставам, с тебе, на ръба –

да съмне, пак ще е невероятно!

Не вярвам в друга някаква съдба.

 

Върни нещата, Обич, на обратно?

Дали държиш ме здраво за ръка,

или политам, ... и е безвъзвратно?!

 

29-30 юни 2017 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Чардакова Всички права запазени

Всяка прилика с други любови е случайна.

Стихотворението е написано на 29-30 юни 2017 г., но за първи път е публикувано на 05.09.2017 г. в творческия ми Фейсбук "Dvekitki Karlovo"  в 20.41 часа, и е посветено на моята родина и на българите, които все още намираме смисъл да останем в България.

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Raven, за двойния коментар, понякога се връщам на това стихотворение и аз ...
  • Нощта отворила е черна паст!

    Безумство е и стъпка да направя.

    Назад ме дърпа старата ни страст,

    напред – илюзия да те забравя…
    КРАСИВО!
  • Благодаря, Доче, чакам да съмне!
  • "Затуй оставам, с тебе, на ръба –

    да съмне, пак ще е невероятно!"

    Поздравления!
  • Благодаря, DPP , обичам си го този сонет, ние оставаме, защото имаме мисия, да направим нещата така, както е най-добре за родината. Не е лесно. Ако всички я напуснем, тя ще изчезне. Поздрави!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...