19.07.2018 г., 23:05

Сонет, написан на ръба

2.1K 7 17

Когато на ръба до мен стоиш,

съм спец по управление на риска…
в такива дни не дишаш, и не спиш,

и изгревът е някак много близко.

 

Нощта отворила е черна паст!

Безумство е и стъпка да направя.

Назад ме дърпа старата ни страст,

напред – илюзия да те забравя…

 

Затуй оставам, с тебе, на ръба –

да съмне, пак ще е невероятно!

Не вярвам в друга някаква съдба.

 

Върни нещата, Обич, на обратно?

Дали държиш ме здраво за ръка,

или политам, ... и е безвъзвратно?!

 

29-30 юни 2017 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Чардакова Всички права запазени

Всяка прилика с други любови е случайна.

Стихотворението е написано на 29-30 юни 2017 г., но за първи път е публикувано на 05.09.2017 г. в творческия ми Фейсбук "Dvekitki Karlovo"  в 20.41 часа, и е посветено на моята родина и на българите, които все още намираме смисъл да останем в България.

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Raven, за двойния коментар, понякога се връщам на това стихотворение и аз ...
  • Нощта отворила е черна паст!

    Безумство е и стъпка да направя.

    Назад ме дърпа старата ни страст,

    напред – илюзия да те забравя…
    КРАСИВО!
  • Благодаря, Доче, чакам да съмне!
  • "Затуй оставам, с тебе, на ръба –

    да съмне, пак ще е невероятно!"

    Поздравления!
  • Благодаря, DPP , обичам си го този сонет, ние оставаме, защото имаме мисия, да направим нещата така, както е най-добре за родината. Не е лесно. Ако всички я напуснем, тя ще изчезне. Поздрави!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...