Сонет за душата

24 nov 2019, 23:12

Poesía » Formas graves, Otra

607 0 0

Мен сърцето не ме кърши.

След години то ще спре.

И живота му ще свърши,

щом в гърдите ми умре.

За душата ми е мъка –

тя на изпит подлежи.

С нея предстои разлъка,

щом смъртта се приближи.

Миналото ѝ е ясно.

Бъдещето- не го знам.

В мене вече ѝ е тясно

и на Господ ще я дам.

Тя да ме представи там...

Аз оставам тука сам.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.