Сонет за душата

24.11.2019 г., 23:12 ч.

Поезия » Строги форми, Друга

601 0 0

Мен сърцето не ме кърши.

След години то ще спре.

И живота му ще свърши,

щом в гърдите ми умре.

За душата ми е мъка –

тя на изпит подлежи.

С нея предстои разлъка,

щом смъртта се приближи.

Миналото ѝ е ясно.

Бъдещето- не го знам.

В мене вече ѝ е тясно

и на Господ ще я дам.

Тя да ме представи там...

Аз оставам тука сам.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.