Сонет за душата
Мен сърцето не ме кърши.
След години то ще спре.
И живота му ще свърши,
щом в гърдите ми умре.
За душата ми е мъка –
тя на изпит подлежи.
С нея предстои разлъка,
щом смъртта се приближи.
Миналото ѝ е ясно.
Бъдещето- не го знам.
В мене вече ѝ е тясно
и на Господ ще я дам.
Тя да ме представи там...
Аз оставам тука сам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
