18 sept 2009, 23:10

Сонет за новата среща

  Poesía
690 0 6

Да видиш пак лицата им познати -
след дългото отсъствие очи,
в които мисълта за теб личи...
О, блянове, о, спомени крилати!

Викът "Ела, приятелю сърцати!"
как приказно, как хубаво звучи...
Дори усмихнат всеки да мълчи,
ще бъдат миговете ни богати.

Да сетиш пак яда на завистта,
да знаеш пак, че тези срещи кратки
ще бъдат всичко... Мразя те, съдба!

Защо ми даваш само думи сладки?
Защо затваряш възжеланата врата,
която крие огнени загадки...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тошко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Приятели драги, що много обичам,
    ласкаят ме вашите думи добри
    и топли -- защо ли това да отричам?
    Но знаете вие, прекрасно, нали,
    че който обича със нежност кори.
    А който е мъдър -- съвети приема --
    не може с хвалби да се задоволи.
    Затуй критикувайте мойта поема!



  • Тошко, поздрав най-сърдечен!
    Обещанията спазваш - ти си "печен"!


    Загатки? Няма - вече са история
    На Юлияна подир коментара:
    душите чрез очите разговарят,

    когато към човека сме "отворени",
    врата са те, която се отваря,
    ако не сме ,тогава се притваря...

    Така е, но въпросът за съдбата
    една загатка, все пак, представлява.
    До колко предрешени са нещата?

    Преследваме ли ревносттно мечтата
    успяваме - тя се осъществява.
    Съмнението я унищожава.

    Астралния й образ щом изпълним
    с енергия, тя скоро ще "покълне".

    П.П.За тая техника окултна, стара
    е нужна силна, безрерервна вяра.
    П.П.2.Юле, поздрави за коментара!
  • Юле, май си разбрала по-добре от мене какво имам предвид.
  • Огнена загадка!
  • Какво му трябва на човек - един единствен истински приятел!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...