Да видиш пак лицата им познати -
след дългото отсъствие очи,
в които мисълта за теб личи...
О, блянове, о, спомени крилати!
Викът "Ела, приятелю сърцати!"
как приказно, как хубаво звучи...
Дори усмихнат всеки да мълчи,
ще бъдат миговете ни богати.
Да сетиш пак яда на завистта,
да знаеш пак, че тези срещи кратки
ще бъдат всичко... Мразя те, съдба!
Защо ми даваш само думи сладки?
Защо затваряш възжеланата врата,
която крие огнени загадки...
© Тошко All rights reserved.
ласкаят ме вашите думи добри
и топли -- защо ли това да отричам?
Но знаете вие, прекрасно, нали,
че който обича със нежност кори.
А който е мъдър -- съвети приема --
не може с хвалби да се задоволи.
Затуй критикувайте мойта поема!