Sep 18, 2009, 11:10 PM

Сонет за новата среща

  Poetry
686 0 6

Да видиш пак лицата им познати -
след дългото отсъствие очи,
в които мисълта за теб личи...
О, блянове, о, спомени крилати!

Викът "Ела, приятелю сърцати!"
как приказно, как хубаво звучи...
Дори усмихнат всеки да мълчи,
ще бъдат миговете ни богати.

Да сетиш пак яда на завистта,
да знаеш пак, че тези срещи кратки
ще бъдат всичко... Мразя те, съдба!

Защо ми даваш само думи сладки?
Защо затваряш възжеланата врата,
която крие огнени загадки...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тошко All rights reserved.

Comments

Comments

  • Приятели драги, що много обичам,
    ласкаят ме вашите думи добри
    и топли -- защо ли това да отричам?
    Но знаете вие, прекрасно, нали,
    че който обича със нежност кори.
    А който е мъдър -- съвети приема --
    не може с хвалби да се задоволи.
    Затуй критикувайте мойта поема!



  • Тошко, поздрав най-сърдечен!
    Обещанията спазваш - ти си "печен"!


    Загатки? Няма - вече са история
    На Юлияна подир коментара:
    душите чрез очите разговарят,

    когато към човека сме "отворени",
    врата са те, която се отваря,
    ако не сме ,тогава се притваря...

    Така е, но въпросът за съдбата
    една загатка, все пак, представлява.
    До колко предрешени са нещата?

    Преследваме ли ревносттно мечтата
    успяваме - тя се осъществява.
    Съмнението я унищожава.

    Астралния й образ щом изпълним
    с енергия, тя скоро ще "покълне".

    П.П.За тая техника окултна, стара
    е нужна силна, безрерервна вяра.
    П.П.2.Юле, поздрави за коментара!
  • Юле, май си разбрала по-добре от мене какво имам предвид.
  • Огнена загадка!
  • Какво му трябва на човек - един единствен истински приятел!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...